ОБИЧАМ СТИХОВЕ ЗА ЛЮБОВТА И ВСЕЛЕНАТА!

ТО ,ВСЯКА ЛЮБОВ Е ЕДНА МАЛКА ВСЕЛЕНА!

ВСЕКИ ИСКА ДА БЪДЕ ОБИЧАН,НО ТРЯБВА ДА

 СМЕ ПОДГОТВЕНИ  ДА ПРИЕМЕМ ЛЮБОВТА! 

ТРЯБВА НИЕ САМИТЕ ДА ЗАПОЧНЕМ ДА ОБИЧАМЕ.

ТРЯБВА ДА ПОЗНАВАМЕ ЛЮБОВТА ,ЗА ДА Я ПРИЕМЕМ!

АКО САМО ОЧАКВАМЕ ДА БЪДЕМ ОБИЧАНИ,

БЕЗ ДА ОБИЧАМЕ,НЕ ЩЕ Я ПОЗНАЕМ.!РАНО ИЛИ КЪСНО,

 НАГРАДАТА НЯКОЙ ДА НИ ОБИЧА

САМА ЩЕ НИ НАМЕРИ!ВЕДНАГА ИЗПЛУВА

В СЪЗНАИЕТО МИ ЕДИН ЦИТАТ ОТ БИБЛИЯТА:

”ТОЗ КОЙТО  ИМА ЩЕ МУ СЕ  ПРЕУМНОЖИ,

А ТОЗ КОЙТО НЯМА ЩЕ МУ СЕ ОТНЕМЕ И ТОВА

 ЩО ИМА! СЪС СИГУРНОСТ НЕ СТАВА ВЪПРОС

ЗА МАТЕРИАЛНО СЪСТОЯНИЕ ,ИНАЧЕ БИ БИЛО

КРАЙНО НЕСПРАВЕДЛИВО БЕДНИЯ ДА СТАНЕ

ОЩЕ ПО-БЕДЕН ,А БОГАТИЯ ОЩЕ ПО-БОГАТ!

МОЖЕ БИ СТАВА ВЪПРОС ЗА ВЯРАТА И ЛЮБОВТА!

АКО ЧОВЕК НЯМА ВЯРА И ЛЮБОВ ,НИЩО НЯМА,

АКО ИМА ВЯРА И ЛЮБОВ ,ИМА ВСИЧКО!

Е,АКО ВСЕ ОЩЕ НЯМАТЕ ЛЮБОВ ,

ИМАЙТЕ ВЯРА,ЧЕ ЩЕ Я СРЕЩНЕТЕ!

ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ!

 

ЩЕ СЕ УСМИХВАТ СИНИТЕ ВОДИ, ОГЛЕДАЛИ НЕБЕТО И ЗВЕЗДИТЕ, УСМИХНАТА  ДО МЕНЕ ЩЕ СТОИШ И АЗ ЩЕ СЕ ОГЛЕЖДАМ В ОЧИТЕ ТИ.
.   ЩЕ МЕ ДОКОСВА ТВОЯТА РЪКА ГОРЕЩИЯ ТИ ДЪХ  ЩЕ МЕ ДОКОСВА И ВЛАЖНИТЕ ТИ УСТНИ ЩЕ БЛЕСТЯТ ,И ЩЕ СТОИМ БЕЗ ДУМИ, БЕЗ ВЪПРОСИ,
    А ТАМ НА ШЛЮЗА ТЕЖКАТА ВРАТА ЩЕ СЕ ОТКРЕХНЕ БАВНО И ПРЕЗ НЕЯ ЗЕМЯ, ВОДА ,НЕБЕ, ЗВЕЗДИ И МРАК В БЕЗМЪЛВНА, ДЪЛГА ЛАСКА ЩЕ СЕ СЛЕЯТ.. . ….СГЪСТЯВА СЕ  В ОГНИЩАТА ВОДА И БОЖИ ДЪХ ПИЛЕЕ СУХА СЛАМА..... И НИЕ С ТЕБЕ НИЕ С ТЕБЕ ДВАМА. ЕДИНСТВЕНИТЕ   ЖИВИ СЪЩЕСТВА.   ИВАН ПЕЙЧЕВ   ОБИЧАМ НОЩНОТО НЕБЕ, ЗАЩОТО САМО ТО Е ГОЛО. А ТАЗИ  ДНЕВНА СВЕТЛИНА МИ ПРЕЧИ ДА ГЛЕДАМ ГОЛОТАТА НА ВСЕЛЕНАТА.
    О,ТАЗИ ВЕЗДНА ГОЛОТА!.. . НЕ СЕ ОБЛИЧАЙ! ИСКАМ ДА ТЕ ГЛЕДАМ. ДА РАЗГАДАЯ ТВОЯТА МАТЕРИЯ, КОЯТО ТОЛКОЗ ВЛАСТНО  МЕ  ПРИВЛИЧА. ОБИЧАЙ МЕ !  БЪДИ МИ НОЩ!   ЛЮБОМИР ЛЕВЧЕВ      В ДУШАТА МИ ЗАМИСЛЕНА И БЕДНА , СЕГА ТРЕПТИ НЕЯСЕН БОГОСЛОВ..... ЕЛА ДА СЕ ОБИЧАМЕ . С ПОСЛЕДНА, ГОРЧИВА ,НЕПРЕДВИДЕНА ЛЮБОВ.   ЕЛА- В ЗВЪНТЕЖ  НА СЧУПЕНИ СТЪКЛА, ПО СТЪПАЛА БЕЗ КРАЙ И БЕЗ НАЧАЛО. С ВИСОКО КАТО ЖЕРТВЕН ПЛАМЪК ТЯЛО В ПЕЛИНА СИН И СРЕБЪРЕН-ЕЛА. ИВАН НИКОЛОВ 

  ОТ КОРАБА С ЛЕДЕНА ПЯНА ОБРАСЪЛ,ДАЛЕЧЕН ТЯ СЛЕЗЕ НЕВИДИМО СЯКАШ СЕ СПУСНА ОТ ГЛЕТЧЕР .  ПОЕ ПРЕЗ МЪГЛАТА В КЪЛБО ОТ ПРОЗРАЧНО МЪЛЧАНИЕ ОЧИТЕ И-КАПКИ ОТ СЕВЕРНО СИНО СИЯНИЕ. 
  ДЕНЯТ СЕ ОТДРЪПНА:ЛИЦЕТО БЕ С ПЛАМЪК ПЛАТИНЕН, ЗАГАР ОТ ЗАМРЪЗНАЛО СЛЪНЦЕ  И БЯЛА ПУСТИНЯ.
    И ВЪЗДУХЪТ ТРЕПНА:В КОСИТЕ И БЕШЕ ЗАПЛЕТЕН НЕ ВЯТЪР ,А СЕВЕРЕН СЪН НА ПШЕНИЧНИ ПОЛЕТА
.   ТОВА БЕ ТЯ-МОЯТ СЪН,ПАМЕТТА НА КРЪВТА МИ, ВИДЕНИЕ ,БРОДЕЩО В НЕЙНИТЕ ИЗВОРИ ТЪМНИ: 
  ДУША В ДУШАТА МИ,ЗРЪНЦЕ СЪС СПОМЕНИ ДРЕВНИ, ДОПЛУВАЛО В МОЯ ЖИВОТ ПРЕЗ ДЪЛБОКОТО ВРЕМЕ;
 
  ОНАЯ, КОЯТО ОЧАКВАХ ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ НОЩИ НА СМЪТНОТО ДЕТСТВО ,НА ЗРЯЛАТА СИЛА.И ОЩЕ.. . НИЛОЛАЙ ХРИСТОЗОВ    

 

4udesni stihove......

Благодаря! Светла седмица!