Ясен Ведрин! Боли ме братко! Много ме боли!
И мъката в очите ми напира.
На този страшен хал не сме били -
в мизерия беднякът да умира.

Да бърка тъжно в кофите за смет
и там да търси как да оцелее...
От честност да е жалък и проклет,
понеже да открадне хич не смее.

Да гледа големеца как с кола
на мръсна газ край него профучава
и в пръски кал една присъда зла
по дрехите му диря да остава.

Боли ме, братко! Страшно ме боли!
Сърцето ми от болка ще се пръсне.
Че клетник с куче къшея дели,
но кой му пука, или кой го бръсне...

Празнуват сребролюбците банкет.
Паркети лъскат с маркови чепици.
Уискито отпиват с кубче лед.
И лед сковава техните зеници.

Животът ако нейде стане ад,
то всякога началникът е дявол.
И в ужаса на пъклената смрад
на него само злият се надява.

Боли ме, братко! Смъртно ме боли!
От демони, поклони и престоли.
Проказата в сърце не се цели,
дори Господен Меч да я заколи.

Яде ръждата злато и сребро.
А клетникът - с утеха е оттатък.
Пресъхне ли животът без Добро -
той бива кратък. Безнадеждно кратък.

Остава само смисълът отвъд,
дори до скръб сега да се изстрада:
Че злите са посочени за Съд
и земният им рай приключва в ада.